Колкото по-популярни ставали автомобилите, толкова по-далеч се карали. И по пътя, разбира се, не можело, както в миналото, така и в наши дни без карта.
От дните на спиране в крайпътни отливки и разгъване на огромни хартиени атласи, което не винаги било удобно, особено ако пътят е дълъг и изтощителен, до наши дни, когато навигация за кола ни спестява време и куп главоболия.
Първите навигатори и появата на GPS
До 80-те години станало ясно, че използването на автомобилни навигационни системи, които събират информация на контролно-пропускателни пунктове и позиционират превозни средства в пространството с помощта на специално инсталирани маяци е нерентабилно. Такива системи изисквали големи материални инвестиции. Те не се мащабирали добре и практически не работели извън градовете. Ето, защо на преден план отново се появили автономните навигатори.
През 1981 г. японската компания Honda патентова в Съединените щати първото навигационно устройство за търговски превозни средства, Electro Gyrocator. То използва принципа на инерционната навигация: специален сензор с газообразен хелий, който определя посоката на автомобила, подобно на жироскоп.
Electro Gyrocator получил информация за началото на движението и за спирането от скоростната кутия. Всички данни са обработени от аналогов компютър. В комплект с устройството имало набор от карти, върху прозрачен филм. Преди да започне движението, шофьорът трябвало да избере карта, да намери на нея началната точка на маршрута и да постави филм в специално отделение, пред 6-инчов CRT монитор. Движението на автомобила на този екран се показвало от светеща точка. Устройството било много скъпо, така че започнало да се използва масово.
- Електро гирокатор
И през 1985 г. американската компания Etak представя своя навигатор. Той успял да определи позицията на автомобила с помощта на електронен компас и специални сензори, прикрепени към незадвижващите колела. Дигитализираните карти били съхранявани на касети, които лесно можело да се сменят, докато колата е в движение. Информацията се показвала на черен и зелен векторен екран. Самата компания разработила цялото техническо оборудване от нулата и въпреки че проектът не станал търговски успешен, разработките на Etak впоследствие били активно използвани в други проекти.
Няколко години по-рано, през 1983 г., след като Съветският съюз свали боинга на Корейските авиолинии, нахлуващ във въздушното му пространство, президентът на САЩ Роналд Рейгън разрешил използването на GPS за граждански цели по целия свят. Първоначално точността на системата за цивилни потребители била умишлено намалена, но дори такова не много точно позициониране повлияло по-нататъшната история на развитието на автомобилните навигатори. Успоредно с това се търсел нов носител на карти.
Така още през 1987 г. Toyota пуснала на пазара навигатор, чиито карти били записани на CD. Устройството било инсталирано на модела Toyota Crown, не било възможно да се закупи и отделно.
През 1990 г. Mazda представя първия в света GPS навигатор. Те са оборудвани с автомобили от четвъртото поколение Eunos Cosmo. Това, подобно на Toyota, било вградено устройство.
Toyota до 1992 г. разработила друга новост – навигатор с гласови указания. Монтиран е на Toyota Celsior.
През 1994 г. GPS навигациите за кола се появяват на европейския пазар. BMW и Phillips представят съвместно разработения агрегат като опция за 7-Series в купето E38. Навигаторът е оборудван с цветен дисплей.
Година по-късно, през 1995 г., GPS-навигаторите навлизат на американския пазар. Устройството носи име GuideStar – „Пътеводна звезда“ и е инсталирано в някои модели на Oldsmobile.
През същата година японската Acura представи навигатор с карти на твърд диск.
Две години по-късно, през 1997 г., японската компания Alpine представя своята версия на мултимедийното устройство Alpine CVA-1005 с вграден GPS навигатор. Устройството може да се инсталира на всяка кола, а картите за навигатора са записани на CD. Всеки диск, въпреки голямото количество информация, съхранявана за това време, покривал малка площ – например само няколко държави.
През 1998 г. Garmin пуска Street Pilot. Това е първата ръчна навигация за кола с монохромен екран и предварително инсталирани карти. Устройството може да се монтира на панела или на предното стъкло. Малко по-късно се появи подобрена версия – с цветен дисплей.
В заключение:
В наши дни на пазара могат да се видят най-нови версия на навигационни приложения най-популярните интерактивни функции. С модерните навигации за автомобили, потребителите могат да разчитат на информация за пътната обстановка в режим на реално време и предупреждения за контрол на скоростта на мобилните камери. Всички тези устройства в режим на реално време може да разгледате и в сайта bgauto.eu.